Към днешна дата в България повече от 20 ферми се занимават с чистопородно отглеждане на Ил дьо Франс, подпомогнати от дейностите на Асоциацията, свързани с опазване на породата и качествените ѝ характеристики.

Началото

В периода 1966 – 1979 г. от Франция са изнесени 1 243 коча и 4 418 овце от породата Ил дьо Франс, от този износ съответно 10 и 27% е за България. Внесените овце в този период са голям биологически потенциал за развитие на едно ново за нашата страна направление – месодайното.

При икономика с регулирани цени, където плановостта изискваше три вида продукция – вълна, мляко и месо, порода от месодайно направление не бе възможно да намери подобаващо място в националната популация овце. Липсваше диференциация за възраст и качество при изкупуването на агнета, стандартът за тази категория включваше до 23 и до 27 кг, след което се отнасяха в категорията шилета, със значително по-ниски изкупни цени.

Ориентацията на износа на живи животни бе предимно към арабския пазар с по-особени изисквания, които не се покриват с европейските. И не на последно място, бе начинът на стопанисване – държавно и кооперативно, със строго регламентирано породно райониране и структура, трудно подвижна за изменение и преодоляване на регламентираните държавни ограничения.

При тези обстоятелства трябваше да се отстоява развъждането на специализираните породи за месо, каквато е и Ил дьо Франс, по-скоро при липсата на обективни предпоставки за това. Това е и отговорът на евентуалния въпрос – защо въпреки високите ѝ качествени и количествени характеристики, като специализирана порода, не се наложи в породната структура на България и обемът ѝ остана малък и незначителен.

Първият внос е реализиран през 1968 г. – 94 овце и 21 коча са настанени в ИЖ- Стара Загора и ДЗС-Разлог. Целта предимно е експериментална – за установяване аклиматизационните и продуктивни особености на породата и използването ѝ за крос с развъжданите у нас породи.

В интензивен район като старозагорския, породата се аклиматизира добре. Водената поддържаща селекция разкрива високо ниво на продуктивните признаци, свързани с месодайността. Развъдният процес преминава през няколко етапа:

• Експериментално-аклиматизационен (1968 – 1973) с малък брой животни (ИЖ-Ст. Загора и ДЗС-Разлог);
• Интродукция и разширено възпроизводство с последвана затворена система на селекция (1973 – 2003). През този период са реализирани два вноса (1973/74 и 1984) по 200 животни за ИЖ-Ст. Загора. Чрез внос и разширено възпроизводство през периода това стадо нараства на 800 бр. овце-майки. Създадени са нови дъщерни стада, включително и чрез поглъщателно кръстосване, като общия брой на овцете към 1988 г. е 2 000 (КОС-Търговище, Вълчедръм, Мх, Невестино, Кн., Скалица-Яб.). В продължителен период (19 години) не е извършен внос на чистопородни разплодници, съпроводен и с намаляване броя на овцете-майки, което влошава генеалогичната структура на основното стадо.
  Формира се малка популация от 250 овце-майки с високо ниво на инбредност, с всички отрицателни последствия върху тип, усвояемост на фуражите, репродуктивност;
• Третият етап за развъждането на породата у нас условно може да се свърже с внос на кочове през 2003 г., за чистопородното стадо на НИГО – Стара Загора и за промишлено кръстосване в страната.

От тогава до м. септември 2005 г. са извършени три вноса на чистопородни животни (през 2003 г. – 60 бр. за ИЖ – Костинброд; през 2005 г. – 154 бр. за ф. Койнов, Пловдив, и 416 бр. за ф. Върбанов, Плевен).

Вносове на породата в България по години

• 1968 – 1-ви внос в България – 94 ♀+21♂: Проф. Д-р Илия Димитров – участва във вноса и първи започва работа с породата Ил дьо Франс в България;
• 1973 – 1974 – 2-ри внос;
• 1974 – 1985 г. – вътрешно развъждане; оценка на кочовете по потомство;
• 1984 г. – 3-ти внос;
• 1985 – 2003 – междулинейно кръстосване и вътрешно развъждане;
• 2003 – до момента – нова линейна структура – периодично внос на мъжки и женски разплодни животни.

Генофонд наличен в България (♀/♂) и Внос на разплодни животни за 15-годишен период
(от 2008 година до 2022 година):

Години	Генофонд наличен в България ♀/♂	Внос ♀	Внос  ♂	Кръстоски /контролирана част/
2008	3835/204	250	4	5646
2009	4641	0	6	5886
2010	3654	0	0	3600
2011	3819	0	0	2477
2012	2800	493	10	2400
2013	2553	250	6	2934
2014	2384	0	0	2663
2015	3912	0	2	4060
2016	5153/238	0	0	2759
2017	5619/294	150	5	2368
2018	6543/275	0	0	1457
2019	6550/303	0	0	1550
2020	6600/246	620	20	1425
2021	6645/232	0	0	1555
2022	6894/243	706	26	1335

Брой на фермите и на животните от породата Ил дьо Франс в България по нива на селекция от 2005 г. до 2022г.:

Години	БРОЙ ФЕРМИ	І-во ниво на селекция ♀	І-во ниво на селекция ♂	ІІ-ро и ІІІ-то ниво на селекция ♀	ІІ-ро и ІІІ-то ниво на селекция ♂	Общо контролирани животни ♀	Общо контролирани животни ♂
2005	7	820	65	2394	33	3214	98
2006	12	1447	92	3100	47	4547	139
2007	28	1509	109	4460	51	5969	160
2008	38	3835	204	5646	89	9481	293
2009	43	4503	149	5520	114	10023	263
2010	29	3511	143	3581	19	7092	162
2011	26	3681	138	2462	15	6143	153
2012	21	2948	100	2385	15	5333	115
2013	24	2806	130	2787	20	5593	150
2014	24	2384	146	2663	25	5047	171
2015	35	3706	216	4060	58	7766	274
2016	39	5153	238	2709	50	7862	288
2017	45	5769	299	2315	53	8084	352
2018	46	6423	120	1577	155	8000	275
2019	45	6647	207	1410	140	8057	347
2020	43	7220	227	1335	90	8555	317
2021	47	6645	232	1250	88	7895	320
2022	58	6894	243	1255	80	8149	323

Брой на животните от породата Ил дьо Франс за период 2005 – 2021г.

години	Чистопородни животни♀/♂	Внос на дзвизки♀	Внос на кочове♂	Кръстоски
2005	820/65	555	25	2394
2006	1447/92	240	7	3100
2007	1509/109	250	4	4460
2008	3835/204	250	4	5646
2009	4503/149	0	6	5886
2010	3511/143	0	0	3600
2011	3681/138	250	5	2477
2012	2948/100	243	5	2400
2013	2549/142	250	6	2934
2014	2384/146	0	0	2663
2015	3706/274	0	2	4060
2016	5153/238	0	0	2759
2017	5619/294	150	5	2368
2018	6543/275	0	0	1457
2019	6550/303	0	0	1550
2020	6600/246	620	20	1425
2021	6645/232	0	0	1555
2022		2808	89