Д-р Ачкаканова, много ми е приятно в този хубав ден да се видим с Вас, особено след хубавата новина, че сте избрана за председател на Асоциация Ил дьо Франс в България. Какво е чувството, след всичко преживяно в Асоциацията?
Все още нямам някакви специални чувства, защото работата покрай организацията на това национално изложение за 100-годишнината на породата Ил дьо Франс, провеждането на общото събрание и посрещането на чуждите гости тази година, във връзка със стогодишнината организиране на изложение и на аукцион. Гостите ни бяха от Франция, от Молдова, от Турция. Всичко това беше едно огромно напрежение, което не дава възможност още да си избистря новите отговорности и новите ангажименти.
Но, до вчера бяхте изпълнителен директор. Има ли голяма разлика между това и новата позиция?
Едва ли… Бих казала, че има голяма разлика по отношение на ангажиментите, но за представителността на асоциацията – да, има разлика наистина. Защото все пак председателят на една организация е лицето ѝ. Това са и контактите с чужденците, това са контактите с фермерите, с администрацията и като цяло нагоре. Основна грижа, разбира се, е селекционната работа и поддържането развитието на породата в България. Налагането ѝ. Това е огромна отговорност за нашите бъдещи проекти.
Може ли като една визитна картичка накратко да кажете от самото начало до сега за Вашето лично професионално развитие? Като цяло, как сте стигнали до тук?
Когато завърших Тракийския университет в Стара Загора, започнах работа в една овцеферма в град Ихтиман. След като 2 години работих в овцефермата реших, че трябва нещо да се подобри. Направих контакти с катедра Овцевъдство в Тракийски университет и от там се роди в мен желанието да се заема и с научна работа. Кандидатствах и бях приета в катедра Овцевъдство като аспирант, тогава докторант. След като защитих докторската си дисертация през 1994 г. се оказа, че има 2 нулеви години и няколко мои колеги, с които защитихме в една и съща година не успяхме да започнем работа в университета. Това наложи да си търся друго място. Появи възможност с конкурс в месокомбинат Родопа София. Кандидатствах, станах директор на месокомбинат, така че опитът ми като административен ръководител започна оттам и съм изключително благодарна на генералния директор Еленко Маринов. Казвам името му, защото неговата марка може би я познават навсякъде с производството на колбаси и на пастети и на различни местни продукти. Той беше тогава директор, той ме одобри, работихме прекрасно. В един момент се появи възможност и влязох вече в по-висшата администрация – в Министерство на земеделието, което съвсем ме откъсна от науката. С производството винаги съм била свързана, защото поддържах контакти с фермери още и по онова време, с производствени бази и с научните институти в селскостопанска академия. Но администрацията ми даде много. По отношение възможност за работа, за комуникация, за познаваемост на нормативната уредба, така че каквото и да е, аз съм благодарна на този период, в който имах възможността да получа богат опит. В един момент момент през 2005 г. се появи възможност, когато създадохме развъдната организация. А идеята се роди някак спонтанно при едно пътуване съвместно с фермери и колеги от университета в Стара Загора, проф. Славов, проф. Илия Димитров. Бяхме във Франция и след като бяхме видели как работи френската организация, решихме да създадем такава тук в България. Началото бе словото. Това беше през 2005 г. До средата на лятото ние вече бяхме намерили нормативните документи и устав, по които работи френската организация, успяхме да създадем и да напишем наш устав и наши документи и да адаптираме нещата, така че да бъдат приложими в България и в средата на декември получихме съдебното решение за учредяване на нашата развъдна организация. От там нататък Вие познавате моята работа и опит с развъдната организация. Аз съм от самото ѝ начало и съм преминала през всички проблеми – от преодоляване на трудностите, обучение, успехи и всички контакти, които сме създали.
Имало ли е моменти, когато сте искали да се откажете?
Да, имало е наистина. Имало е такива моменти, имали сме затруднения, изключително големи. Не казвам, че сега нещата са много лесни и много цветущи, но сме имали затруднения, които са били извън нашата пряка работа, например с финансирането. Благодарна съм на колеги, които са ми подали ръка и благодарение на които в такива моменти сме успявали да се справим. Всичко става с добра воля, иначе… А по отношение на избора ми, сега като председател аз съм щастлива, че на това общо събрание имаше толкова много колеги, членове на Асоциацията. Имаше толкова много млади хора. Това е една надежда, да, но за съжаление броят на животните ни в асоциацията не се е увеличил кой знае колко много. Поддържаме едно поголовие може би повече от 5 години, което е около 8000 броя. Общо тези под селекционен контрол са около 6000–6500 приблизително.
Тази порода се гледа трудно, нали?
Не бих казала, че не се гледа лесно. Аз считам, че месодайното направление, освен че е много полезно, в последно време навлиза много по-лесно от млечното. Тази порода е изключително адаптивна и тя лесно се отглежда както в затворена ферма, без да излиза на навън, така и изцяло пасищно. Масово породата се отглежда комбинирано на пасище и оборно, така че не е трудна порода. Ако имате предвид това, че е по тежка, да, тя е темпераментна, тя е бойна порода.
Не е ли вярно, че голяма част от майките раждат трудно?
Не, дори и това не е така. Не съм съгласна. Трудното раждане идва от неправилната система на хранене и отглеждане. Както много пъти съм казвала, ако се спазват изискванията на хранене и отглеждане, породата се отблагодарява и има много добри резултати. Снощи имахме разговор с колегите от Молдова. До какво ниво сме стигнали при нас с плодовитостта като цяло. При животните под селекционен контрол варира между 1,6 и 1,8, които са на най-високо ниво на селекция, което е много добре, но Франция са достигнали нормално 1,8 до 2 и това е при естествено заплождане. Така че и аз много, много се надявам, че ние имаме този потенциал. Имаме възможност и тясната връзка с французите. Имаме и амбицията на фермерите да постигнем тези резултати. Защото в една ферма има финансов положителен резултат тогава, когато фермерът съумее, дали ще е мляко или месо, да произведе толкова, че да покрие разходите, но да му остане нещо мъничко като печалба. Ако един фермер работи само колкото да гледа животни с други намерения, това не се получава. Трябва да има финансов резултат и тогава тази ферма може да просъществува, да се развива, да увеличава броя на животните, тоест трябва да имаме продуктивност.
Малко история за развитието на отношенията с френската асоциация и откога сте асоцииран член на френската асоциация. Това новина ли е?
Имахме намерение да създадем обща организация с французите. Може би целият свят е така с тях, асоциирани партньори. Чух че разчитат винаги на помощта им, така както каза и Жан Пиер, председателят на френската асоциация.
Д-р Ачкаканова, бихте ли ни казали от колко време се развиват отношенията Ви с френската асоциация?
Отношенията ни са от февруари 2000 г. и след това, за да създадем нашата асоциация, ние сме били в постоянен контакт с тях. Ползвахме техния устав, ползвахме техния опит за регистрацията и когато ние учредихме нашата асоциация, тогавашният председател на френската асоциация мосю Жерар беше тук и участва. Така че самите французи от това време са асоциирани членове на нашата асоциация, а дни след това станахме асоцииран партньор на тяхната асоциация и ако питате какво означава това – означава, че ползваме преференции по отношение закупуването на животни с отстъпка. Тогава, когато фермерите се обърнат към нас и чрез асоциацията закупят животни, френската асоциация прави отстъпка. Когато се закупуват пайети замразена семенна течност, също се прави отстъпка. Френски специалисти идват в България да правят ехографските изследвания. Тази година сме направили контакти за ехографско изследване на дебелината на подкожната тлъстина. Май месец бях там и сме в процес на внедряване на технологията и тук. Не че и тук няма специалисти, които да го правят, но все пак, когато се използва френската партньорска практика и техния протокол е друго и това е прекрасно. Ние ще го наложим и това е стъпка, която смятам до края на годината да направим.
Бихте ли споделили Вашата визия за бъдещите постижения на асоциацията?
Аз много бих искала да увеличим поголовието на овцете в България. Като цяло посоките са две. Пътищата за увеличение са животновъдите да имат икономически положителни резултати, да бъдат доволни, за да имат желанието да увеличават животните и ако говорим само за породата Ил дьо Франс, значи те трябва да успяват да продават. Агнетата, които са отглеждани по технологията, ще имат добра цена. Ще се продават и разплодни животни също на добра цена и ако ние стигнем така, както се надяваме, до чужди партньори и пазари, това ще бъде резултат на усилията на асоциацията и съответно ще бъде добре за фермерите ни. Това е единият начин. Другият начин е да се продават кочове, мъжки разплодници, които да работят в стоковите ферми в страната. Да се произвеждат агнета, защото породата има високи качества. Скорозряла е. С висок интензитет на растеж в млада възраст, а качеството на месото е прекрасно. Ето това нещо – когато са доволни клиентите и потребителите, тогава те ще търсят и ще купуват агнешко. Важно е да успеем да увеличим поголовието. Стремим се само напред и нагоре.
