В първата четвърт на XIX век проф. Augustc Yvart (1824) си поставя за цел да съчетае качества от породата френско рамбие с импортирани от Англия кочове дишлей (лейстър). Процесът на реализация започва от 1832 г, а използването на кочове-кръстоски, съчетаващи качества от двете породи датира от 1840 г. След 35 години от началото на този процес, свързан с вътрешно развъждане и селекция, животните от новия тип се появяват под името “Dichley-Merinos” на Главната конкурсна изложба. През 1920 г. новата порода получава името Ile-de-France, когато се издава и първата племенна книга. Приблизително размерът ѝ е около 500 хил. овце, развъждани в Североизточна и Централна Франция (Feige, Lambert, 1980; Roussely, Lambert, 1982).

От средата на XX век до 90-те години по обем тя е една от първите най-разпространени породи във Франция. През последните 20-ина години, силната интензификация на земеделието в тази страна води до ограничаването на поголовието до размер вариращ от 350 до 270 хил. овце.

В чисто състояние породата се развъжда в 39 департамента в 16 региона на Централна и Северозападна Франция. Развъдният център на породата отстои на 100 км от Париж. В станцията Вердили (Клермон-Феран) е организирано ежегодното изпитване на кочовете по потомство, тук е и хранилището за замразена семенна течност (генната банка).

Ежегодно се контролират 27 – 30 хил. животни, т.е. от 9 до 10% от общия обем на породата.

Използва се за производство на месо, развъждана както в чисто състояние, така и за промишлено кръстосване за получаване на агнета предимно от по-тежък тип – 35-40 кг.

Системи за отглеждане

• отглеждане само на паша (за Франция основно в „Massif central“)
• комбинирано – оборно и пасищно отглеждане за Франция в „Région de polyculture élevage“ в България – основен начин на отглеждане!)
• само оборно отглеждане (за Франция в „région céréalières“)

Периоди на агнене:

• „в сезона“ – през пролетта
• „срещу сезона” –  през есента => практикува се с цел продажба на агнета на по-високи цени /в края на месец декември или за Великден/

Начини на заплождане

• Естествено заплождане на групи х 1 коч в групата –  при чистопородно развъждане – селекционна дейност;
• Естествено заплождане в стоковите стада – пускане едновременно на няколко коча и естествено покриване;
• Изкуствено осеменяване – в случаите, когато се цели повишаване на генетичния потенциал на стадото (при провеждане на селекция и за производство на месо):

Методи на ИО:

• със свежа или охладена семенна течност или
• със замразена семенна течност чрез прилагане на лапароскопски метод.

Във Франция за животните под селекционен контрол е задължително ИО на 30% от овцете по СК.
В България се прилага ИО в под 10% от стадата под селекционен контрол.

Схема на заплождане

• Естествено заплождане на групи /при животни под СК/:
  • 1 коч за 25-35 овце за 35 дни
  • кочът се отделя от групата за 12 дни
  • след 12 дни се замества в групата с друг коч за още 35 дни => целта – за да е известно бащинството.

• Естествено заплождане на групи от по 5 овце с 1 коч:

• Изкуствено осеменяване с кочове “ЕЛИТ” – подобрители по плодовитост, млечност, месодайност и растежни способности  => целта – повишаване на генетичния потенциал на стадото!